Правата които имат адвокатите са дословно и изчерпателно изброени и разбира се регламентирани в почти всички правни системи по света . България естествено не прави изключение по това отношение . Необходимостта от точната регламентация се налага именно от естеството на работа на един адвокат, която по своята същност предполага наличие на специални правни инструменти, които всички адвокати да използват в работата си. Съгласно българското законодателство адвоката е приравнен със съдията именно по отношение на дължимо уважение и му се дължи и съдействие както на съдия. Въпреки яснотата на споменатата разпоредба, в България естествено поради липсата на организация или ясни инструкции във ведомствата и от страна на ръководствата им, адвокатите са принудени да изпитват десетки затруднения в работата си, произтичащи именно от факта, че пред множеството административни органи ,адвоката бива третиран като един обикновен гражданин. Къде поради незнание или неразбиране на законите в много от ведомствата на адвокатите са отказвани и достъп и други услуги, които те по закон е естествено да имат право да използват. Това от своя страна допълнително натоварва и съдебната система, тъй като до съда биват адресирани редица молби за издаване на съдебни удостоверения, които пък от своя страна да служат пред всички административни органи и чиято цел е набавянето на доказателства. Тези доказателства адвоката всъщност по закон има право да набави сам, основавайки се на представяне на адвокатска карта. Адвокатите в България обаче до този момент проявяват една завидна търпимост към тези проблеми, но това разбира се допълнително вреди на техният имидж. Липсата на воля за справяне с тези проблеми понякога се компенсира от търпението и настоятелността , която адвокатите разбира се са свикнали да проявяват във всеки подобен случай, но това пък от своя страна натоварва и с административни органи, а в много случеи води и до разпри и дори сериозни конфронтации с деловодителите или другите административни служители.