Днес почти няма област от живота, в която да не се използва някакъв метод за видеонаблюдение. Освен ясно обозначените видеокамери на обществени места, в последните години голяма част от работодателите също разположиха техника за наблюдение в своите обекти. Оказва се, че въпреки правото ни да откажем да бъдем заснемани, ние приемаме да сме обект на наблюдение почти навсякъде извън дома си, а понякога дори там се налага да съжителстваме с някоя и друга видео-охранителна камера.
Кого всъщност защитават камерите?Повечето работодатели, използващи техника за видеонаблюдение изтъкват важността на модерната техника, като средство за защита. На въпроса, чия защита осигуряват камерите, повечето от тях заявяват, че охранявайки своята бизнес инвестиция, те същевременно осигуряват и защитата на своите служители, но дали това е наистина вярно? Истината е, че работодателят, не само у нас, но навсякъде по света инсталира охранителни камери, не толкова, за да защити, колкото за да шпионира. Ако работодателят ви убеждава, че посредством камерите осигурява вашата защита, не му вярвайте – той иска да знае дали го крадете и дали изпълнявате съвестно поставените ви задачи.
Ако трябва да си зададем въпроса: имат ли право хората на бизнеса да навлизат в личното пространство на своите служители, то тогава отговорът ще бъде категорично Не! Фактите обаче показват, че с внедряването на една видео охранителна система се повишава продуктивността на служителите. Знаейки, че са наблюдавани, те не само няма да си позволят да откраднат от своя работодател, но ще бъдат много по-стриктни и продуктивни като служители. В търговските обекти, те стават дори по-любезни с клиентите, а това означава, че камерите донякъде работят и в полза на обикновения човек.
Докъде може да се простира видеонаблюдението на работното място?Разбира се, че е недопустимо наблюдението и записването на наетите лица да става без тяхно знание. Естествено, на работодателя съвсем не му хрумва да поиска позволение, но поне е длъжен да информира своите служители, че намирайки се на работното си място, те са обект на постоянно наблюдение. Използването на скрити камери, за да се шпионират работниците е не само незаконно, но и неетично. Макар и този метод да дава възможност да се установят нарушения и да се разкрие самоличността на нарушител, той си остава неморален и не бива да се използва.
По-добрият вариант е камерите да служат като превантивна мярка, защото, нека бъдем реалисти – кой нормален служител ще посегне на фирмената собственост или ще работи небрежно, знаейки, че неговият работодател следи изкъсо всяко негово движение? Същото е валидно и за наблюдението на служителите в помещения като съблекални и тоалетни.
Дори да има индикации, че там се извършва нарушение, такова грубо навлизане в личното пространство, дори когато наблюдението е открито, е недопустимо от морална, законова и човешка гледна точка. Камерите за видеонаблюдение ще навлизат все по-осезаемо в нашия живот, включително на работното ни място. Въпросът е дали ползите от подобна защита надвишават моралните щети, които служителите понасят?