Всички сме чували максимата за качество-цена и наистина в една пазарна икономика при идеални обстоятелства няма причина тя да не е в сила. Хипотетичното съществуване на такава икономика обаче служи само за икономически модел. Действителността е по-различна – във всяка държава има редица фактори, които оказват влияние върху цените по един или друг начин. Това могат да бъдат данъците, местните такси, лицензите за търговци и не на последно място традициите в пазарните отношения и търговския морал.
В България пазара на авточасти е доста интересна за анализ ниша. На нея не се обръща особено внимание от управляващите и липсват регулаторни мерки. Търговците на нови и употребявани авточасти са хиляди, точно както са на всеки ъгъл автосалоните, които внасят автомобили със съмнителни качества от Италия, Германия и други страни в съюза.
Търсенето на резервни части за всякакви автомобили и микробуси е огромно поради високата средна възраст на автопарка в страната. За повечето българи една 10-годишна кола е сравнително нова и съответно повод за гордост пред съседите. Тук не става въпрос за съседните страни обаче, а за микрорайона – панелния блок.
Масово се спекулира с цените на авточасти и то не само поради голямото търсене, защото търговците могат да си позволят да изгубят един-двама клиенти, но и заради голямото разнообразие от предлагани марки. Тук става въпрос, по-скоро за цени на нови авточасти, където за даден артикул може да има по 5-6 алтернативи освен оригиналните резервни части. Клиента е поставен пред избор, който не може да вземе информирано от собствени знания и залага на сляпо и се доверява на майстора от авто сервиза или продавача в магазина за авточасти. Непознаването на марките производители на резервни части за автомобили предполага спекулация с цените. Затова ако не направите сравнение на цените в поне в два-три магазина, нямате гаранция, че частите, които купувате са качествени и че си струват парите.
Разликата в качеството на авточастите предлагани от търговците в страната може да бъде огромно. Що се отнася до масовите автомобили, качеството се измерва предимно с издръжливост и дълговечност. Така например с едни носачи от окачването на автомобила можете да изкарате 10 хил. км, докато с други ще изкарате 20 хил. км. Проблема е, че не винаги най-евтините са тези, които изкарват 10 хил. км., а най-скъпи тези с големия пробег.
За цените в автоморгите не може да се използва понятието спекула – там всеки търговец определя цената според неговата преценка за възможностите на купувача и възприятието му за качество на авточастите, които предлага. Тази преценка разбира се е строго субективна и не е подплатена с пазарен реализъм. Но това пък си е част от чара на автоморгите – понякога можете да сключите страхотна сделка и друг път можете да съжалявате.