Доста често се случват ситуации, в които двама родители имат повече от едно дете, но когато децата пораснат и навършат пълнолетие, животът често сближава родителите с едното дете, а ги отдалечава от другото.
Понякога това може да се дължи на влошени отношение и някакъв дългогодишен конфликт, но друг път просто може да е резултат от стечение на обстоятелствата, при което първоначално нито една от двете страни не е искала да има подобен развой.
Какви са най-честите случаи в практиката
Има много случаи в практиката, при които пълнолетни лица са заминали зад граница, без да поддържат каквито и да било отношения с родителите си в продължения понякога на десетилетия (10, 20, 30 и повече години).
В такива ситуации, много често родителите се сближават повече с своя син или дъщеря, които са близо до тях и в резултат, те се опитват да прехвърлят или завещаят на тях своите имоти (ако се нуждаете от консултация, свързана с наследствените права, обърнете се към адвокатска кантора TML-Consult).
Това от чисто човешка гледна точка е напълно разбираемо и едва ли някой може да си позволи да осъди морално едни такива родители, които са давали мило и драго за своя наследник, а той дори не се сеща за тях.
Още повече, че живеещите зад граница много често са в по-добро материално състояние, отколкото онези от наследниците, които са останали в страната и респективно - край близките си.
Какви са вариантите
В тази ситуация, колкото и болезнена да е тя, отношенията между родителите и техните пораснали деца често остават само на хартия, но законът не се интересува от това. Но какви са вариантите и как може един наследник да бъде избран от родителите си?
Има различни варианти в гражданското право, като във всяка ситуация може да се постъпи по различен начин. Най-често се среща договорът за гледане и издръжка, при който наследникът получава имота, но срещу задължение да се грижи и издържа възрастните си родители.
Тъй като това е възмезден акт, този тип сделка трудно може да бъде оспорена от трето лице. Съществуват различни варианти в зависимост от ситуацията, но всеки случай притежава индивидуални особености, които трябва да се имат предвид.