Преместването почти винаги започва с ентусиазъм или поне с решителност. Плановете се правят бързо – кой кога ще дойде, кой какво ще носи, кои кашони първо ще се изнесат. Повечето хора се подготвят психически за умората, за безпорядъка и за усещането, че домът временно ще се превърне в склад.
Това, за което малцина мислят предварително, е моментът, в който техниката трябва да бъде преместена.
Електроуредите стоят в ъгъла почти до последно. Те не се сгъват, не се подреждат в кашони и не изглеждат толкова сложни, колкото са в действителност. Именно тази привидна стабилност създава усещането, че „няма какво толкова да се обърка".
В деня на преместването обаче реалността изглежда различно. Вече има умора, бързане и желание всичко да приключи възможно най-скоро. Решенията започват да се взимат импулсивно. Някой предлага да се вдигне уредът „само за малко", друг уверява, че „и преди сме го правили".
Тук се появява специфичното напрежение, което всички усещат, но рядко назовават. Тишината става по-плътна, движенията – по-бавни. Всеки се старае да не допусне грешка, но в същото време няма ясен план как точно трябва да се действа.
Интересното е, че ако всичко мине без видим инцидент, моментът бързо се забравя. Уредът е на новото място, включва се и изглежда, че проблем няма. Животът продължава, докато един ден не се появи странен шум, леко трептене или нестабилна работа, които не са били там преди.
Тогава започва търсенето на причината. Споменът за преместването изплува, но вече е неясен. Никой не може да каже със сигурност дали именно тогава нещо се е объркало. Напрежението се връща, но вече без възможност за корекция.
Този сценарий е познат на много хора, но рядко се обсъжда открито. Причината е, че преместването се възприема като временно неудобство, което трябва просто да се преживее. Малко внимание се отделя на детайлите, които всъщност имат най-голямо значение.
Преместването на техника е точно такъв детайл. Не защото е най-трудното физически, а защото изисква спокойствие, търпение и осъзнаване на риска – три неща, които по време на преместване често липсват.
Може би затова този момент остава най-напрегнатият, макар и рядко назоваван. И може би точно в него се крие разликата между преместване, което просто е минало, и такова, което продължава да създава проблеми дълго след като последният кашон е разопакован.