Културен туризъм в България

Често казваме, че България е кътче от рая, че има прекрасна природа, че разполага и с планини и с море, което е предпоставка за развиване на различни видове туризъм, че е много богата на минерални ресурси, че е много богата на културно-исторически паметници и т.н. Но в повечето случаи дори самите ние не сме съвсем наясно колко  “много” е богата България. Защото изброените богатства си имат точно цифрово измерение, а много българи не знаят какво място заема България в културно-историческата съкровищница на света. Трябва дебело да се подчертае, че България заема изключително значимо място в световната култура, особено като се има предвид малката и територия и немногобройно население.

Да, България е уникална в много отношения. На целия европейски континент има само две държави, чието културно-историческо богатство е съизмеримо с българското. Едната от тези страна е нашата южна съседка, наследницата на древна Елада, а другата е наследница на Римската империя. Гърция и Италия са единствените европейски страни, които могат да се мерят с България по брой на ценни културни артефакти. Но гръцката и италианската култури са добре познати дори по затънтените краища на света, а за България почти нищо не се знае. Изглежда проблемът не е в това, че нямаме какво да покажем, а е в това, че не умеем да се рекламираме добре. В България има достатъчно места, които всеки почитател на културния туризъм би си поставил за цел задължително да посети поне веднъж в живота си, стига разбира се да научи за тях.

Все още в България има хора, включително и професионалисти в туризма, които смятат, че ако страната ни предлага евтина почивка на море и планина, сравнително добро обслужване и евтини нощувки в прилични хотели, то това е напълно достатъчно – в крайна сметка туристите искат точно това, нали? Но статистиката показва, че не по-малко от една трета от всички летовници биха предпочели да разгледат някакъв уникален културно-исторически паметник и да научат нещо повече за историята на страната, в която прекарват отпуската си, вместо само да се припичат като палачинки на плажа. Колкото и да е приятно, лежането на плажа или край басейна също омръзва, особено през втората седмица от отпуската. Затова рекламирането на България като дестинация не само за евтин алкохолен туризъм, но преди всичко като изключително подходяща страна за практикуване на културно-исторически туризъм, трябва да бъде непрекъснато на дневен ред. Туризма дава около 13% от Брутния Вътрешен Продукт на България и следователно всички усилия за брандиран
ето на България като важна културно-туристическа дестинация могат да имат много конкретно финансово измерение.

Все пак трябва да се отбележи, че в последните десетилетия България започна малко по малко да получава онова признание и онова внимание, което заслужава с оглед на културно-историческото си наследство.

Научно-културната организация на обединените нации ЮНЕСКО изготвя списък на най-ценните съхранени до наши дни културни паметници в света, както и на най-ценните местности със съхранено уникално природно богатство. Към настоящия момент списъкът на ЮНЕСКО съдържа общо 962 обекта, от които 745 културно-исторически артефакта, 188 природни обекта и 29 смесени обекта. България присъства в списъка на ЮНЕСКО със 7 паметника на културата и 2 природни обекта, а именно:

- Рилския манастир;
- Старата част на Несебър с неговите 22 древни църкви, строени в периода от 5 до 17 век;
- Мадарския конник, изсечен през 8 век в скалите на мадарското плато;
- Средновековната Боянска църква от 10 век в София, с добре запазени безценни стенописи от 13 век, най-известен от които е образа на севастократорица Десислава;
- Комплексът Ивановски скални църкви от 13 век край Русе;
- Тракийската гробница от 4 век преди н.е. в Казанлък;
- Тракийската гробница край село Свещари, Разградско, датирана от 3 век преди н.е.

Двата български природни парка, включени в списъка на ЮНЕСКО са резервата Сребърна и националния парк Пирин.